Посланикът на Грузия в България Отар Бердзенишвили и ръководителят на "Националния център за книгата" към НДК Светлозар Желев представиха в София снощи епическата поема и културно наследство на Грузия “Витязът в тигрова кожа” от Шота Руставели в превод на Стоян Бакърджиев. 

“Когато дойдох в България преди година, веднага се запитах как можем да отворим сърцата на тези хубави хора. Мисля, че публичната дипломация наистина прави много”, каза грузинският посланик в началото на вечерта, посветена на грузинския поет Шота Руставели и неговото най-значимо литературно произведение, епическата поема “Витязът в тигрова кожа”.

“Започнах да проучвам историята на нашето посолство. Открих, че поемата е била преведена през 80-те години от Стоян Бакърджиев, който е направил много за връзките между Грузия и България. С този превод ние можем да преодолеем стените помежду си по различен начин”, подчерта Бердзенишвили.

Поемата “Витязът в тигрова кожа” е средновековна. Тя е смятана за национален епос на Грузия. Написана е през 12-и век и е част от културното наследство на ЮНЕСКО в Грузия. Преведена е на 56 езика.

Бердзенишвили отбеляза, че новото издание на поемата е проект за публична дипломация на грузинското посолство, който цели “да събере сърцата и умовете на хората заедно”.

“Това е един от най-важните инструменти, с които сближаваме нашите нации”, отбеляза той.

Светлозар Желев подчерта, че въпреки че поемата е писана през Средновековието, всъщност тя представлява “един истински роман на Ренесанса”.

“Тя изпреварва с много години много от литературните тенденции, които в Западна Европа се случват доста по-късно. Това е  поема, изключително (силно) повлияна от персийската литература от това време”, подчерта Желев. "Шота Руставели твърди, че поемата е превод от персийски, т.е. той отрича авторството си. Така той го приписва на една по-висока култура”.

Той отбеляза, че поемата е посветена на цар Тамара, която управлява Грузия в началото на 13-и век и е сред малкото образи в историята на жена владетел, носеща мъжка титла - цар.

По думите му “Витязът в тигрова кожа" може да илюстрира на българския читател и богатството на грузинския език. В поемата се използват думи като “минджур”, която на грузински означава безумно влюбен човек, човек, влюбен до края на живота си, посветен изцяло на любовта си. Тази дума е непреводима на български език и е оставена в оригинал при превода на поемата.

Желев прочете няколко откъса от поемата, като завърши с посланието, заложено и от автора в края на книгата:

“Като сняг навред поравно те посяха добрини,над старици, над бедняци и над сироти жени…Даже нрава на крадците след това се промени.Вълци и кози пасяха в мирните им равнини.”